Творчеството на Rouz

Отвеян Брой мнения : 93 Registration date : 28.01.2008

Ангелът на мрака
Гледам през прозореца-прекрасен ден
И ето че магията нахлува бавно в мен
Във ангелски очи
Премятат се отново дяволски искри
И вярата заменя се с лъжа
Не съм наясно, но не я и спирам
Пред дяволското огледало вече се намирам
А вътре отмъщението чака мен
За да започне в този сатанински ден
И слънцето се скрива под дъжда

Влизам в огледална стая на отнетите мечти
Вятър призрачно в пространството ехти
А вътре
Огледала без образи въртят се
И всичко е във сивкава мъгла
По стените виждам молещи ръце
Бързо те се вкопчват в моето сърце
И с тишината идва мрака
Дяволът завърши своята атака
Адът взима ме във своята тъма

Страхът през мене прозира
В огледалната стая
С всяка секунда отново умирам
Далече от рая
Приплъзва се бавно към мен сатаната
Тишината обгръща
За да узная аз истината
И в ангел там ме превръща

***
В едно
Вървят по пясъка самотни
И тъжно слушат океана
Сред морските души сиротни
И нежността наоколо разляна

Вървят те тъй далечни, а в едно
В ръката взели лицемерно зло
Страдащи за обич непозната
Непочувствана а тъй богата

Вървят те нощ и ден безспир
Търсейки далечните любов и мир
Бродят те безкрайно по света
Да споделят навеки нежността

Вървят без да чувстват да знаят
В едни стъпки с една душа и зов
Вървят те към края към рая
Наречен с едно име-любов

***
Аз и ти
Коя съм аз и кой си ти?
Два призрака в тъгата на безкрая;
Оковани умоляващи души,
далеч, отвъд преградата на Рая

Ти бленуваш светлината,
а мен пък мрак ме е оплел;
Бродим, търсим истината
за светът, искрицата отнел.

Вътре в нас се отговор таи,
ала преграда мрачна между нас стои.
Не можем да съзрем, да искаме дори,
че истината във едно сърце гори

Брод напразен ний вървим,
ала преградата не ще сломим
докато не осъзнаем
за какво тъй, тайничко мечтаем

Бродим, търсим рая,
за да потънем заедно в безкрая...
Две души, два чифта молещи очи...
Коя съм аз и кой си ти?

***
Неозаглавено
Катранената нощ със хиляди звезди блести
И луна като сапфир отгоре им стои
Луната искряща ефирна си ти
Нощта кристалите в очите ти брои

Светъл и тих ден със слънчеви лъчи искри
Всички по земята слънцето огрява
Но щом погледнах, облаче усмивката му скри
Кой стои зад маската на слънцето тогава

Гоните се ден след ден, но кой след кой е?
Той ли бяга или може би пък ти?
Но зад маската дали пък точно той е?
Зад луната ти ли си?... дали?

Яки са !!!!Едно голямо БРАВО Роуз

Супер е,Браво!

Отвеян Брой мнения : 93 Registration date : 28.01.2008

Мерсии

...тези са ми отпреди няколко години.
Ще си позволя да ви занимая с още разни мои нещица Razz

Топлина
Аз зная, там
дълбоко във сърцето,
готова всичко съм да дам,
да върна безвъзвратното взето

детско лице,
което гледа ме във мрака-
то моята душа прие;
накара ада да почака.

Моите очи
от него взор не снемат.
Сърце тук да боли дори,
криле там болката отнемат.

И може и денят да стане нощ-
и бог да стане сатана,
Но лицето с тази чиста мощ-
безкрай във несломима светлина-

Ще ми напомня смисъл има;
ще ми напомня тайничка една:
Във най-свирепа зима,
ражда се най-силна топлина

?

Ще разбера ли аз когато си отида
и само споменът за мен остане тук?
Ще разбера ли колко път не ще измина?
Ще го извърви ли някой друг?

Ще имам ли силата да се върна назад
към всичките грешки една по една?
Да допусна болките да спрат,
без пролята ни една сълза?

Ще има ли утре щом, сложила края,
вървя без посока напред?
Безцелно пресичам като с нож пак безкрая,
а демони бесни налитат отвред...

Ще бъда ли същата щом всичко изчезне?
Ще приема ли краха на кратък живот?
Ще бъда ли силна щом слънце залезе?
Аз-нищожна частичка в човешкия род...

Омагьосан кръг

Ако напредък на цивилизация
е пак погубване на нация;
ако пламъка на светските души
е: новото издигай, старото руши

каква съм аз тук за света
ненужна никому душа?!
Да градя ли нещо свое
щом във прах потънало пак то е?!

И има ли съдба
щом няма тук сеидба
и отново след дъжда
нещо ново и различно идва?!

Где е вярата, къде изчезнаха мечтите-
пусти, празни, прашни пак са дните.
И този омагьосан кръговрат
ще ме помита пак дорде света пречупи врат...

Яки са

Много са хубави. clap