Това е част от първа глава от романа,които смятам да напиша.Нарича се Хелинорската вещица
~Първа Глава~
Луната
галеше нежно листата на крушата,под която седеше Хелинорската вещица.Тя
си почиваше от дългият път,който бе изминала.Листенцата на дървото
шептяха нежно нощтната си песен и тя бе затворила очи,за да
послуша.Вещицата се наричаше Селда.Тя беше млада,имаше сребристоруса
коса,която се спускаше свободно по раменете й и стигаше до изяшния й
кръст.Очите й бяха пъстри,в тях се преплитаха оттенъци на небесно синьо
и светлозелено.Кожата й бе бледа,по страните й често избиваха розови
петънца,заради големите й пътешествия из страната.Нежното й тяло бе
облечено в стоманено сива рокля,направена от финна коприна и лека като
вода.Тя излезе от унеса си и се изправи.Вдигна ръката си,която държеше
красив абаносов жезъл с парче нефрит на върха му.Там хелинорската
вещица пазеше част от силите си при крайни случай да й е под ръка.Сега
тя тупна два пъти с жезъла си и зачака.Пред нея се появи малко феерично
същество.Това бе фея.Тя беше много дребна и съвсем крехка,блестеше в
бледорозово,а от крилцата й падаше златист прашец.Селда заговори:
-Лия-така се обърна вещицата към феята-искам да те помола за услуга.
Лия обърна любопитно глава,а Селда продължи разсеяно:
-Чух,че скалните тролове са се разбунтували.Искам да отидеш и да видиш дали е истина,ще го направиш ли?
Феята
само кимна и изчезна с тихичко пук.Хелинорската вещица огледа за
последен път мястото и тръгна към една верига планини,чиито стръмни
върхове се издигаха високо и се криеха нейде из облаците.Тя премина
посребреното от луната поле и навлезе в нова,по-гъста гора.Тук лунната
светлина не достигаше и тъмнината обгръщаше всичко.Но в помощ на
вещицата наизлязоха стотици светулки и наобиколиха Селда.Меката
светлина,която изпущаха освети пътя й и тя продължи.
След като
повървя малко Хелинорската вещица спря и зачака.Пред нея се чу пук и
сред малко облаче прах се появи Лия.Крилото й бе леко смачкано и тя се
зае да го приглажда.После каза с пискливото си гласче:
-Тези ужасни
тролове,никога повече няма да ги доближа.Замериха ме с камъни.-тя
вдигна глава и се вгледа в мъдрите очи на Селда-а отговора на въпроса
ти е,Да.
Тя приглади за последен път крилцето си и изчезна
отново.Светулките забръмчаха мелодично,а Селда въздъхна тежко и се
изгуби из дърветата.
Пътят скоро се превърна в каменист,стръмен и непроходим.Светулките забягнаха и оставиха вещицата сама.Тя тръгна,подпирайки се на жезъла си и заизкачва стръмната пътека.В далечината се чуваха разгневени гласове и обидни думи,които кънтяха в долината.Селда загледа планините и се насочи към най-високата.По нея нямаше много дървета,тук-таме се виждаше някоя пещера цялата обрасла в брашлян.Тук живееха скалистите тролове.Но сега пещерите бяха тихи и студени,но в долината се бяха събрали към 200 трола,които бурно спореха.Тяхната външност не бе от най-приятните.Те бяха високи със сив цвят на кожата, целият им гръб,ръце и крака бяха покрити със сплъстена и окаляна козина.Имаха малки воднисти очички,които гледаха глуповато и голям месест нос,който им служеше чудесно,когато ловуват.Имаха остри,жълти зъби,които използваха да разкъсват плячката си.Често на рамо носеха огромен прът оцапан в кръв и обвит в сухи кореница.
За да разрешат въпросите си,те се удряха с тези сопи и често си нанасяха ужасни рани.
Вущицата стигна до една издатина,от която се виждаше чудесно разгневената група.Тя вдигна ръка и заговори с висок глас:
-Тролове,чуйте ме!Успокойте се,моля ви!
Троловете се обърнаха тромаво към Селда и изреваха яростно в един глас.Шумът беше ужасяващ.От долината излетяха ято птици и се изгубиха на изток.Селда не каза нищо,само тупна с жезъла си и троловете млъкнаха,сякаш бяха запушили устите им с невидима кърпа.
-Сега ще ме слушате!Каква е причината за вашата ярост,скални обитатели?-попита тя,махвайки леко към един от групата.
Тролът изсумтя и заговори с дрезгавия си глас:
-Човеко,това не е твоя работа.Ние сме ядосани на вас,магьосниците.
Останалите засумтяха одобрително,но Селда вдигна ръка и загледа смръщено говорещия.
-Какво сме ви направили?С какво сме заслужили омразата ви?
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Индекс 
Portal 
Търсене 
Последни снимки 
Регистрирайте се 
Вход 
Заглавие: Творчеството на Диди 
Пет Фев 01, 2008 5:52 pm
Продължаваме да си чакаме продължение