Полето на лунните хризантеми

Полето бе голямо и свежо.Сутринта не бе кой знае колко прелестно,личаха си лилави пъпчици,на неразцъфнали хризантеми,които блестяха,покрити от сутрешната роса,на сутринта из полето си играеха зайчето,а уплашени катерички пробягваха из тревата,откъсвайки по някое цветче или изравяйки коренче.Вечер обаче бе друго.Веднага щом луната изгрееше полето сякаш се пробуждаше.Хризантемите отваряха лилавите си чашки и светлината ги огряваше и посребряваше тичинките им.Над полето се вдигаше прелестен аромат и будеше нощният живот в гората,няколко сови се обадиха и прелетяха над полето.

Полето на лунните хризантеми Exf0034

Терина вървеше из разцъфналото поле и вдиша невероятния аромат.Полето бе толкова красиво и запленяващо,че Терина не устоя и легна между цветята.Сякаш лежеше сред облак,сякаш бе в рая.Тя много се радваше и се чувстваше релаксирана.Някъде из гората запя горсикия хор и започна да приспива Терина.Тя се унесе и започна да сънува неверятни сънища.С красиви елфи и феи,умни вълшебници и грозни орки.Тя се събуди от хрущящ звук и се огледа.До нея бе застанала...

Лилия и цъкаше пренебрежително с език.
-Ако седиш тук ще настинеш.-каза тя на момичето.
Терина гледаше въпросително момичето.То бе красиво,но и студено.Тя се изплези и пак легна на тревата,като на инат.Момичето поклати глава и посочи мокрите ръкави но момичето.
-Наистина ще настинеш.Просто ти давам съвет,но щом си опърничева,това си е твой проблем.
Терина погледна блузата си и видя,че момичето е право.Тя изпъшка и измърмори нещо.
-Стига си мърморила,ще те изсуша.-Момичето махна с ръка и струя горещ въздух едва не отнесе Терина.
Тя се отърси леко и чак сега се сети да попита непознатата:
-Как се казваш?
-Лилия де Ла Блууд,приятно ми е.-тя подаде ръка,която Терина охотно прие и също се представи
-Аз съм Терина Тис,живея дареч от тук,но дойдох на екскурзия.
-Избрала си подходящото място,Хелинор е чудесна страна.

-хехехе-чу се смях зад тях.Те се обърнаха и видяха едно момиче.Това всъщност беше Джес.
Права си за Хелинор,страхотна страна е.
Лили се нацупи и каза.....

-Джес,вмомента разговарям с някого.
-Така ли?-Джес се почеса по главата И тогава забеляза момичето.-Здравей,каза тя и подаде ръка.
Терина пое ръката на Джес и се предтанви.
-А,хубаво име имаш,Терина.Та Лили,трябва да се връщаш.Сандвичите ще свършат
-Да,да идвам.-каза Лилия и се обърна към гората-А,Терина и ти можеш да дойдеш,ако искаш.
-Да това е добра идея-усмихна се Джес и поведе Терина.
Трите стигнаха до другата част на полянката и видяха там покривка,на която бе разположена купа със сандвичи и кана със сок.До покривката мирно седеше някакво същество,което Терина не позна.То се втурна към Лили и скочи в прегръдката й.
-О,леко Орегон.-тя погали съществото и каза на Терина-Това е хелинорски дракон.Още е малък,излюпи се преди седмица.
Терина зяпна дракончето,което мъркаше в ръцете на момичето и после седна на тревата.

От гората излезе друго момиче.Много лъчезарно и красиво.Тя отиде до момичетата и се предтави на новото момиче:
-Казвам се Анна Асакой.Много добра приятелка съм на момичетата.-тя се усмихна на Лили и Джес.-Ъъ,малко по-малка съм от тях,но това не е проблем.
Ти,как се казваш?
-Терина.-отговори момичето и се здрависа и с Анна.
Анна си взе от сандвичите и започна да се храни.Тя бе много гладна и затова бързо натъпка целия сандвич в устата си.

Джес също си взе един сандвич.След това каза:
-Терина защо не ни разкажеш нещо повече за себе си?
Момичетто се огледа и след това започна да разказва.След като свърши историята си ,Лили и Анна се спогледаха и след това едната от тях каза......

-Историята ти е много интересна Терин.Кое е любимото ти животно?
-АМи,заек.-отговори Терина и се загледа в дракончето,което Лили хранеше с шунка-Какво ще стане,когато порасне.
-Ами,когато порасне ще го яздя и ще пътувам с него,защо?
-Изглежда опасен.
-Да,опасен е.

-Опасен е,обаче сега е безобиден-каза Джес със студен тон
Лили я изгледа със строг поглед.Мразеше когато Джес говореше така.След това каза:
-Бихте ли ни извинили,трябва да си поговорим с Джес.
-Разбира се отвърнаха двете момичета
Джес и Лили тръгнаха от там от където бяха дошли.Вървяха няколко минути без да продумат.След като се овериха,че Анна и Терина няма да ги чуят,Лили заговори:
П.П.Измисли нещо интересно.

-На разбирам,защо се държиш така.Обикновенно,аз съм тази,която се държи студено и саркастично,но този път ролите са разменени май.
Джес изцъка с език и вирна нос.Лилия се ядоса,а в ръката й се появи гоямо огнено кълбо.Тя го доближи до Джес огъня, а тя се отдръпна и ядосано кресна на Лили:
-Какво си мислиш,че правиш,искаш да ме убиеш ли?
-Да,може и до това да се стигне-отвърна й Лили и запрати кълбото по нея.
Джес го избягна,но от свой ред запрати няколко огнени струи по Лилия.Двете се спречкаха за още няколко минути и тогава Джес каза:
-Знаеш ли защо се държа като теб?За да ти покажа,колко отвратителна си.
-Моля,как смееш да говориш така за мен.Сега вече прекали.-Лилия бе много ядосана тя изпрати няколко ледени късчета по Джес и единият я уцели право в ръктата.
Тя извика от болка,а Лилия побледня и се спусна да й помага.

Терина чу шума и стана от покривката,за да види какво ставна
-Недей да си правиш трудя.Винаги са така.-Анна отхапа от нов сандвич и го розмохо пред себе си при което едно парче шунка се стрелна и уцели Терина по ухото-ОПс,Сори
-Защо са така?-запита Терина като махаше пачето от косата си
-Ами не знам,прекалено много се обичат и затова се карат постоянно
Терина седна обратно и зачака нетъпреливо двете

Лилия скъса роклята си и притисна раната на приятелката си,от раната течеше много кръв и това уплаши още повече момичето.
-Виждаш ли какво става като се караме!Вече не ме ядосвай повече,Никога!
Джес се задъхваше,но се усмихна реко саркастично и каза на пресекулки:
-И-и-и как ще стане това?Н-н-ние не можем без караници,затова май няма да стане както мислиш.
Лилия изпепели Джес с поглед и идвади някакво бурканче,което държеше в джоба си.Тя намаза раната и сложи ръка над нея.След миг тя бе зараснала,но Джес все още бе бледа,заради изгубената кръв.
-Сега стой тук,аз ще викна другите на помощ.

Терина стоеше като на тръни.ИМаше предчувствие,че нещо лошо се е случило.Тогава от съседната полянка дотича Лилия и им викна:
-Елате да помогнете,Джес е ранена и имаме нужда от помощ.
Двете момичета веднага станаха и се затичаха към Лилия.Те я последваха и стигаха до Джес,която бе много бледа и бе в безсъзнание.
-По дяволите,припаднала е.Ще трябва да ми помогнете да я пренесем в замъка де Ла Блууд.
Двете момичета кимнаха,но се зачудиха как ще я пренесат чак до замъка.Тогава Лилия свирна и малкото драконче.То пъргаво ги настигна и измърка.
-Вие двете вземете дракончето,а аз ще се погрижа да Джес.
Терина зяпна малкото зъбато същество и после Лилия,но не каза нищо.Лилия разпери крила и взе Джес на ръце.
-хайде трагвайте.Ще ви чакам в замъка.
Тя полетя и остави Анна и Терина в неведение

Ан бързо се окопити и кимна на Терини.Двете взеха дракончето и тръгнаха към замъка ДЕ ЛА БЛУУМ
Вървяха без да продумат.Всяка си мислеше нещо.Тогава изведнъж Терини проговори:
-Тъй като ги познаваш добре,знаеш ли какво може да се е случило.
-Не незнам,но предполагам,че пак са се скарали.-каза със студен глас Анна
-Възможно е.
Това беше последния разговор на двете момичета.Бяха стигнали вече замъка.Слугата Кейлъб отвори портите.Ан пповеде Терини към
стаята на Лили.Отвори вратата и поведе Терини.После погледна Лилия.Тя беше бледа.
-Джес,ще се оправили ?-попита Терини
-За сега нищо незнаем,аз и Кейлъб направихме всичко по силите си.Тя бе загубила много кръв и сега всичко зависи от нея.
-Лили,ще ни разкажеш ли какво се случи.-попита Ан
-Сега не.Не е дошъл момента ,като се оправи Джес,ще ви разкажа-отвърна с рязък тон Блуум.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бяха изминали вече три дни,а Джес изобщо не се събуждаше.
Защо и сторих това?Защо трябваше тя да пострада?Дали ще ми се сърди като се събуди?Дали ще бъдем приятлки отново?Какво ми става?Трябва да се оправиш.Такива мисли ,се въртяха в главата на Лилия.Терини и Ан също бяха загрижени за Джес.Изведнъж Лили каза............
П.П.Още не ме събуждай.

-Не мога повече да чакам така.Трябва да се поразсея.-тя отиде във входната зала и излезе навън.От два дни бе валяла гъста поредица.И сняг дебел до кръста бу покрил земята.Като малка черна точка Лилия се отличаваше на този бял фон и оставяше след себе си малка пътечка,която скоро бе затрупана отново със сняг.Не след дълго момичето стигна до едно място,намиращо се на завет.Точно там имаше една пещера.Лилия влезе ве нея и седна на една скала.Тя се облегна на студената стена и затрепери трескаво.Тя плачеше.По страните й се стичаха топли сълзи,от чиято топлина се издигнаха облачета.Сълзите замръзваха още преди да са стигнали земята и падаха с глух тропот,а звука прокънтяваше в дълбочината на пещерата."Не трябваше да го правя.Не заслужавам приятелка като нея.Аз съм виновна.Ако нещо се случи с нея,не знам какво ще правя."
Навън виелицата задуха свирепо,а снеговалежа се засили и западаха по едри парцали.Лилия бе изморена.Не бе спала,нито яла откато Джес бе на легло.Тя се отпусна и започна да дреми

В замъка се случи нещо.Джес започна да се съвзема и да говори неразбрано.Сякаш говореше на дург език.Терини и Ан се втурнаха към нея и започнаха да я успокояват.Тя се мяташе на леглото,сякаш някой щеше да я убие.След десет минутна ужесточена борба,двете момичета успяха да я укротят.Ди Каприо потъна отново в сън.Тогава видя,че приятелката и плаче в пещерата,която бяха открили преди три години.Беше сама.Пещерата беше зловещо място и можеше да й изиграе лоша шега.Джес искаше да предотвати това,затова се събуди мигновенно.ПОнече да стане,но беше спряна от Терини и АН.
-Ан,Лили е в пещерата сама и в момента ридае,искам да и помогна.Заведете ме там.
Ан разбра за какво говори Джес и трите тръгнаха към пещерата.Вървяха бавно,защото навънвалеше сняг ,а снежната виелица брулеше лицета им.Минаха по пътечката,по която беше минала БЛУУД.След малко стигнаха входа на пещерата и Терини попита:
-Джес сигурна ли си ,че е безопасно вътре.
-Да,разбира се-излъга Джес,просто искаше да види по скоро Лили.Искаше да се увери добре и да я заведе отново в замъка.Трябваше да си погооворят.Чуха плач и Джес тръгна натам.Видя приятелката си и каза:
-Лили,недей да плачеш,тук съм,спокойно.
Блууд вдигна глава.Неможа да повярва н очите си и затова се отдръпна назад.После промълви......

-Не си играйте с мен.Това не е тя.Аз...не е тя.-те трескаво гледаше към трите момичета и след миг се втурна в ледения коридор на пещерата.
-Не,Лили,моля те,върни се.Аз съм.-Джес нямаше сили да вика,затова безпомощтно протегна ръка напред и сякаш се опита да придърпа Лилия обратно.Анна тръгна след приятелката си,а терина остана при Джес,която бурно протестираше и искаше да отиде с Анна
-Разбери не можеш да продължаваш в това състояние.-каза строго Терина и размаха пръст пред лицето на Джес.Тя изръмжа и загледа притеснено тъмния коридор.
Анна тичаше,бе толкова студено,че сякаш и дъха и замръзна.Ставаше все по-тъмно и скоро й се наложи да спре,защото вече не виждаше дори ръцете си.Тя опипа станети и разбра,че тук коридора се стеснява."Може би има край тук наблизо"-помисли си Анна и проговори:
-Лили,моля те излез.Това беше Джес,твоята приятелка.Не те лъжем.
Наблизо се чу стенание,което накара Анна да потрепери.Сякаш някой умираше от някаква ужасна смърт и това още повече уплаши момичето.
-Лилия,чуваш ли ме.ИЗЛЕЗ ВЕДНАГА!
ОТ един сталактит капеше вода,тихо и последователно капичиците падаха и оставяха някакво леко предчувствие.Нещо тупна и звука прокънтя в коридора.
"Дали не е припаднала?"-Анна побърза напред и опипом си проправи път.Повървя малко и се спъна в нещо.Тя преглътна и опипа нещото.Очевидно беше Лилия,но тогава усети и нещо влажно и лепкаво.Тя потръпна,това нямаше нищо общо със студенината."По дяволите ,това е кръв.Някой трябва да донесе огън бързо."
-Помощ,имам нужда от помощ.-гласът и достигна до Терина и Джес.Джес веднага тръгна напред,а Терина я последва този път без да каже нищо.Скоро се наложи Терина да запали огън и накрая стигна до Анна тя седеше до Лилия,от чийто гръден кош струеше кръв.Анна не смееше да отвори очи.Тя цялата трепереше и не искаше да обърне глава.
Джес бързо отиде до приятелката си и свали якето си,покри я с енго,а Терина се зае да спре кървенето.
-Ах,Анна,ти живееш близо до Лили.Не знаеш ли някакви магии за лекуване на рани.
-З-знам,но не искам да веждам всичката тази кръв и...добре сега трябва.Анна се обърна и се вцепени за миг,но после си пое дъх и сложи ръка на раната.Зеленикава светлинказаблестя по стените и скоро кървенето спря и раната зарастна.
-Бързо трябва да я изведем от този студ.Ще замръзне тук-Джен се опита да я подкрепи,но не успя,Анна и Терина също се включиха,но вървяха доста бавно.

-По дяволите,няма да успеем така.-Анна погледна лилия,която бе прибледняла от загубата на кръв и после загледа обнадеждено напред.В далечината се видя някаква сянка,беше неясна и бледа,но все повече ги приближаваше и те различиха човек.Не не беше човек,а млада елфка,която бе загърната с тъмносин плаш и носеше лък на гърба си.Тя погледна момичетата и запита Терина:
-Какво се е случило?Имате ли нужда от помощ?
-Случката е прекалено дълга,сега имаме нужда от помощ,бързо!
Елката подкрепи Лилия,а Терина отиде при Анна за да и помогне с Джес,която се опита да откаже,но Терина възрази и въпроса бе приключен.
-А между другото,коя си ти?
-Аз съм Арвен,Арвен УНдомиел-каза усмихнато момичето

Момичето с бързи стъпки вървеше по снега и носеше Лилия,която трепереше неудържимо.След 15 минути те стигнаха до замъка Де Ла Блууд и на вратата ги послещтна иконома,който при вида на Господарката се стресна и бързо им помогна да отидат в болничното крило.Джес беше по-добре,въпреки че и тя дишаше тежко.Тя последва Лилия по до Блоничното крило и легна на едно легло.Медицинските сестри наобиколиха Лилия и започнаха да включват системи,лекарства и лекове.Джес се опита да се повдигне,за да види,но силна болка прониза гърдите й и тя пак се строполи с хрипове.Терина седна до нея и я хвана за ръката.
-Успокой се,тя ще се оправи!